
Работа при високи температури – мерки за защита на работещите

Как високите температури влияят върху работещите?
Продължителното излагане на топлина натоварва организма и затруднява поддържането на нормална телесна температура. Физическата работа допълнително увеличава образуването на топлина в организма.
Комбинацията от висока температура, физическо натоварване, пряко слънчево греене, висока влажност и неподходящо работно облекло увеличава риска от топлинен стрес.
- обезводняване;
- умора и отпадналост;
- главоболие и замайване;
- мускулни крампи;
- топлинно изтощение;
- нарушена концентрация;
- забавени реакции;
- влошена преценка;
- повишен риск от трудови злополуки;
- топлинен удар при тежки случаи.
Кои работещи са изложени на по-висок риск?
Особено внимание изисква работата на открито при строителство, селско и горско стопанство, пътно строителство и ремонт, транспорт и доставки, озеленяване, комунални, аварийни и спасителни дейности.
Риск съществува и при работа на закрито, когато има технологични източници на топлина, недостатъчна вентилация или липса на подходящо охлаждане.

Оценката на риска трябва да отчита топлинното натоварване
При оценката на риска работодателят трябва да отчете условията, при които се извършва работата, включително:
- температурата и относителната влажност;
- прякото слънчево греене;
- скоростта на движение на въздуха;
- топлинното облъчване;
- продължителността на експозицията;
- физическото натоварване;
- работното облекло и личните предпазни средства;
- технологичните източници на топлина;
- условията за почивка и възстановяване.
Какви мерки трябва да предприеме работодателят?
1. Организация на работното време
Тежките физически дейности трябва да се планират за по-хладните часове на деня. При работа на открито работодателят трябва да организира работата така, че да ограничи експозицията през часовете с най-високи температури.
При необходимост се въвеждат допълнителни почивки, промяна на работното време или промяна на извършваната дейност.
2. Питейна вода
Работещите трябва да имат достъп до достатъчно количество питейна вода. При работа в гореща среда приемът на течности трябва да бъде редовен.
3. Места за почивка и охлаждане
При работа на открито трябва да се осигурят подходящи места за почивка и защита от пряко слънчево греене.
При работа на закрито работодателят трябва да предприеме подходящи технически мерки според характеристиките на работното място – вентилация, климатизация, локално охлаждане, ограничаване на източниците на топлина и други приложими решения.
4. Ограничаване на физическото натоварване
При необходимост трябва да се намалят интензивността и продължителността на тежката физическа работа. Подходящи организационни решения са редуването на дейностите и осигуряването на достатъчно време за възстановяване.
5. Подходящо работно облекло и ЛПС
Работното облекло трябва да бъде съобразено с характера на работата и условията на работната среда. Когато се носят задължителни лични предпазни средства, трябва да се отчете и допълнителното топлинно натоварване върху организма.
6. Инструктаж и информираност
Работещите и преките ръководители трябва да познават ранните признаци на топлинен стрес и организацията за действие при влошаване на здравословното състояние.
Симптоми, които не трябва да се пренебрегват
Силната жажда, главоболието, слабостта, замайването, гаденето, мускулните крампи и необичайната умора могат да бъдат признаци на топлинно натоварване.
Обърканост, нарушение на координацията, загуба на съзнание или силно повишена телесна температура изискват незабавна реакция.

Какво изисква българското законодателство?
Основният нормативен акт е Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.
Наредбата определя гранични стойности за температурата, относителната влажност, скоростта на движение на въздуха и топлинното облъчване на работните места в сгради. Тя регламентира и минималните изисквания за защита при неблагоприятни климатични условия при работа на открито.

Плакат: Работа при високи температури – мерки за защита на работещите
Изтеглете плаката в пълен размер за разпечатване и поставяне на информационно табло в предприятието.
Температура на работното място през лятото
Оптималната температура на въздуха на постоянни работни места в климатизирани помещения през топлия период е:
| Категория на работа | Оптимална температура | Максимална гранична стойност |
|---|---|---|
| Лека физическа работа | 22–25 °C | 28 °C |
| Средно тежка физическа работа | 20–23 °C | 28 °C |
| Тежка физическа работа | 18–21 °C | 26 °C |
Наредбата предвижда изключения при високи температури на външния въздух. При изпълнение на условията по чл. 8 максималните гранични стойности се повишават според топлинното натоварване на помещението.
- при незначително топлинно натоварване – с до 3 °C, при определените в наредбата максимални граници;
- при значително топлинно натоварване – с до 5 °C, при определените максимални граници;
- при технологично изисквано изкуствено поддържане на температурата и влажността – с до 2 °C.
При лека и средно тежка работа максималната стойност при предвидените изключения достига 33 °C, а при тежка физическа работа – 31 °C. Конкретната допустима стойност зависи от вида работа и топлинното натоварване на помещението.
Работа на открито при високи температури
При работа на открито работодателят трябва да следи прогнозите и предупрежденията за опасни метеорологични явления и да съобразява организацията на труда с риска за здравето и безопасността на работещите.
При обявен оранжев или червен код за опасни метеорологични условия работодателят трябва да предприеме мерки за защита на работещите.
- промяна на работното време;
- допълнителни почивки;
- промяна на вида работа;
- ограничаване на работата в най-горещите часове;
- осигуряване на подходящи места за почивка;
- защита от пряко слънчево и топлинно въздействие;
- подходящо работно облекло и лични предпазни средства;
- достатъчно количество питейна вода;
- организация за първа помощ и действие при внезапно влошаване на здравословното състояние.
Почивки при високи температури
Няма еднаква продължителност на допълнителните почивки за всички предприятия и всички видове работа.
Когато характерът на работата изисква физиологичен режим на труд и почивка, той се разработва съгласно Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
Практичен списък за работодателя при горещо време
☐ Оценен ли е рискът от прегряващ микроклимат?
☐ Необходимо ли е измерване на параметрите на микроклимата?
☐ Следят ли се предупрежденията на НИМХ при работа на открито?
☐ Осигурена ли е достатъчно питейна вода?
☐ Има ли подходящи места за почивка?
☐ Необходими ли са допълнителни почивки?
☐ Трябва ли да се промени работното време?
☐ Могат ли тежките дейности да се извършват в по-хладните часове?
☐ Осигурени ли са подходящи работно облекло и ЛПС?
☐ Работещите разпознават ли признаците на топлинен стрес?
☐ Има ли организация за оказване на първа помощ?
☐ Определена ли е организация за действие при внезапно влошаване на здравословното състояние?
Ролята на службата по трудова медицина
Службата по трудова медицина подпомага работодателя при оценката на рисковете за здравето и безопасността на работещите и при определянето на профилактични мерки.
При работа в условия на високи температури трябва да се отчетат конкретните условия на труд, физическото натоварване, продължителността на експозицията, организацията на работа и характеристиките на работните места.
Топлинният стрес е риск за безопасността при работа.
Предварителната оценка и планираните технически и организационни мерки ограничават риска от здравословни проблеми и трудови инциденти през горещите периоди.
Нормативна база и източници
- Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места;
- Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за физиологичните режими на труд и почивка;
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
- Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).
Материалът е разработен въз основа на нормативните изисквания за микроклимата на работните места и препоръките на EU-OSHA за управление на риска от високи температури при работа.
