Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2021

Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г., посл. изм. бр. 5 от 2010 г.).

Задължителната застраховка „трудова злополука” покрива следните рискове:

• смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
• трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
• временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.

Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:

• при смърт на застраховано лице – в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
• при трайно намалена работоспособност – процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
• при временна неработоспособност – процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:

– над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;

– над 121 календарни дни – 10 на сто.

За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:

• писмено искане;
• копие от застрахователния договор;
• препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
• копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
• разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
• други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука” се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Договорът за задължителната застраховка „трудова злополука” се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец, като се сключва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т. 1 от раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането – „Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания)”.

Максималният срок на договора е ограничен до една календарна година, с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт), който ще се прилага през следващата календарна година. (Вж. по-долу Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2021 г.)

В тази връзка, работодателите не трябва да изчисляват коефициента на трудов травматизъм за своето предприятие, а да следят за това, дали тяхното предприятие, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в заповедта на министъра на труда и социалната политика.

ИЗТЕГЛИ – Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г.

На основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с параграф единствен от заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (обн., ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.) определям коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г. съгласно приложението, съставляващо неразделна част от тази заповед.