Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2021

Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г., посл. изм. бр. 5 от 2010 г.).

Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С оглед създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието.

При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители, които да бъдат застраховани за риска „трудова злополука”. Тази възможност може да се реализира само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случай, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат разход за дейността на предприятието.

Задължителната застраховка „трудова злополука” покрива следните рискове:

• смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
• трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
• временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.

Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:

• при смърт на застраховано лице – в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
• при трайно намалена работоспособност – процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
• при временна неработоспособност – процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:

– над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;

– над 30 до 60 календарни дни включително – 5 на сто;

– над 60 до 120 календарни дни включително – 7 на сто;

– над 121 календарни дни – 10 на сто.

За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:

• писмено искане;
• копие от застрахователния договор;
• препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
• копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
• разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
• други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука” се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Договорът за задължителната застраховка „трудова злополука” се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец, като се сключва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т. 1 от раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането – „Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания)”.

Максималният срок на договора е ограничен до една календарна година, с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт), който ще се прилага през следващата календарна година. (Вж. по-долу Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2021 г.)

В тази връзка, работодателите не трябва да изчисляват коефициента на трудов травматизъм за своето предприятие, а да следят за това, дали тяхното предприятие, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в заповедта на министъра на труда и социалната политика.

ИЗТЕГЛИ – Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г.

На основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с параграф единствен от заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (обн., ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.) определям коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г. съгласно приложението, съставляващо неразделна част от тази заповед.

№ по ред	Икономическа дейност (раздели на КИД – 2008)	Код по КИД – 2008	Коефициент на трудов травматизъм (Ктт) (2016 – 2017 – 2018)
1.	Добив на метални руди	07	7.45
2.	Воден транспорт	50	3.78
3.	Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци	39	3.62
4.	Производство на основни метали	24	2.36
5.	Добив на въглища	05	2.24
6.	Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали	38	1.72
7.	Спомагателни дейности в добива	09	1.68
8.	Сухопътен транспорт	49	1.63
9.	Строителство на съоръжения	42	1.63
10.	Пощенски и куриерски дейности	53	1.60
11.	Ремонт и инсталиране на машини и оборудване	33	1.58
12.	Горско стопанство	02	1.47
13.	Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта	52	1.39
14.	Специализирани строителни дейности	43	1.39
15.	Строителство на сгради	41	1.35
16.	Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене	16	1.27
17.	Артистична и творческа дейност	90	1.22
18.	Събиране, пречистване и доставяне на води	36	1.22
19.	Производство на изделия от други неметални минерални суровини	23	1.09
20.	Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло	13	1.05
21.	Производство на метални изделия, без машини и оборудване	25	1.05
22.	Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива	35	1.02
23.	Производство на мебели	31	0.95
24.	Дейности по обслужване на сгради и озеленяване	81	0.95
25.	Въздушен транспорт	51	0.93
26.	Дейности на екстериториални организации и служби	99	0.93
27.	Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение	28	0.92
28.	Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води	37	0.92
29.	Добив на неметални материали и суровини	08	0.88
30.	Производство на превозни средства, без автомобили	30	0.84
31.	Производство на лекарствени вещества и продукти	21	0.82
32.	Производство на изделия от каучук и пластмаси	22	0.82
33.	Производство на химични продукти	20	0.81
34.	Производство на тютюневи изделия	12	0.77
35.	Производство на електрически съоръжения	27	0.70
36.	Производство на напитки	11	0.66
37.	Далекосъобщения	61	0.66