Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г., посл. изм. бр. 5 от 2010 г.).
Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С оглед създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието.
При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители, които да бъдат застраховани за риска „трудова злополука”. Тази възможност може да се реализира само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случай, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат разход за дейността на предприятието.
Задължителната застраховка „трудова злополука” покрива следните рискове:
- смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
- трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
- временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.
Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.
На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:
- при смърт на застраховано лице – в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
- при трайно намалена работоспособност – процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
- при временна неработоспособност – процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:
– над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;
– над 30 до 60 календарни дни включително – 5 на сто;
– над 60 до 120 календарни дни включително – 7 на сто;
– над 121 календарни дни – 10 на сто.
За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:
- писмено искане;
- копие от застрахователния договор;
- препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
- копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
- разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
- други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.
Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука” се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Договорът за задължителната застраховка „трудова злополука” се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец, като се сключва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т. 1 от раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането – „Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания)”.
Максималният срок на договора е ограничен до една календарна година, с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт), който ще се прилага през следващата календарна година. (Вж. по-долу Заповед № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2022 г.)
В тази връзка, работодателите не трябва да изчисляват коефициента на трудов травматизъм за своето предприятие, а да следят за това, дали тяхното предприятие, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в заповедта на министъра на труда и социалната политика.
ИЗТЕГЛИ – Заповед № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. за определянекоефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2022 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Заповед № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г.
На основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с параграф единствен от заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (обн., ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.) определям коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г. съгласно приложението, съставляващо неразделна част от тази заповед.
Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г.
| № по ред | Икономическа дейност (раздели на КИД – 2008) | Код по КИД – 2008 | Коефициент на трудов травматизъм (Ктт) (2017 – 2018 – 2019) |
| 1. | Добив на метални руди | 07 | 8.14 |
| 2. | Воден транспорт | 50 | 3.70 |
| 3. | Производство на основни метали | 24 | 2.39 |
| 4. | Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци | 39 | 2.28 |
| 5. | Добив на въглища | 05 | 2.23 |
| 6. | Горско стопанство | 02 | 1.91 |
| 7. | Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене | 16 | 1.79 |
| 8. | Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали | 38 | 1.77 |
| 9. | Ремонт и инсталиране на машини и оборудване | 33 | 1.74 |
| 10. | Сухопътен транспорт | 49 | 1.67 |
| 11. | Строителство на съоръжения | 42 | 1.60 |
| 12. | Пощенски и куриерски дейности | 53 | 1.49 |
| 13. | Строителство на сгради | 41 | 1.48 |
| 14. | Спомагателни дейности в добива | 09 | 1.37 |
| 15. | Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта | 52 | 1.31 |
| 16. | Специализирани строителни дейности | 43 | 1.29 |
| 17. | Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива | 35 | 1.20 |
| 18. | Производство на изделия от други неметални минерални суровини | 23 | 1.19 |
| 19. | Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло | 13 | 1.19 |
| 20. | Производство на мебели | 31 | 1.16 |
| 21. | Събиране, пречистване и доставяне на води | 36 | 1.10 |
| 22. | Производство на лекарствени вещества и продукти | 21 | 1.06 |
| 23. | Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение | 28 | 1.00 |
| 24. | Артистична и творческа дейност | 90 | 1.00 |
| 25. | Производство на метални изделия, без машини и оборудване | 25 | 0.98 |
| 26. | Производство на превозни средства, без автомобили | 30 | 0.87 |
| 27. | Дейности по обслужване на сгради и озеленяване | 81 | 0.86 |
| 28. | Производство на изделия от каучук и пластмаси | 22 | 0.86 |
| 29. | Далекосъобщения | 61 | 0.86 |
| 30. | Добив на неметални материали и суровини | 08 | 0.85 |
| 31. | Производство на химични продукти | 20 | 0.80 |
| 32. | Производство на електрически съоръжения | 27 | 0.76 |
| 33. | Дейности на екстериториални организации и служби | 99 | 0.75 |
| 34. | Производство на напитки | 11 | 0.71 |
| 35. | Производство на тютюневи изделия | 12 | 0.70 |
| 36. | Производство, некласифицирано другаде | 32 | 0.69 |
| 37. | Производство на хранителни продукти | 10 | 0.66 |
| 38. | Въздушен транспорт | 51 | 0.65 |
Среден коефициент на трудов травматизъм за страната Ктт = 0.64
Забележка:
Новите дейности със задължение за застраховане са оцветени в червено в таблицата.
Коефициент на трудов травматизъм
2021
Риск „трудова злополука”
Заповед № РД-01-879 от 22 октомври 2018 г. – Заповед № РД-01-672 от 22 октомври 2019 г. – Заповед № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г.
Трудов травматизъм за прилагане през 2021 г.
Задължително застраховане трудова злополука 2021
Трудова злополука
Задължително застраховане
Задължително застраховане за риска – трудова злополука